- Към Мексико
- Към Мексико
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Мен ме обискираха набързо , но когато пуснах якето на рентгена и се започна . Митничарят отначало не се стараеше много до момента , в който вдигна якето от лентата , за да го премести . Сякаш се схвана и извика едно момче и едно момиче и всичко започна отначало . Якето тежеше 6 кг , какво ли не извадиха от пробитите джобове . Пипаха безброй пъти протекторите , ту ме гледат , ту нещо се споглеждат . Остана и да намерят нещо , ама освен боклуци нищо друго нямаше . Най - после минах и се качих на самолета . Самолетът беше пълен основно с чужденци , най - вече японци . До мен имаше едно младо момиче и една възрастна жена .
Бяха японки и много внимателно разговаряха и тихо . Момичето носеше хирургическа маска на лицето . Излетяхме нормално и се отпуснах . Върнах мислите си назад - за приятелите , които открих в Корея , как ме приеха като свой , настаниха ме в домовете си , хранеха ме , поиха ме , помагаха ми , не чух ни една лоша дума за някой друг и осъзнах , че ако не бях срещнал тези хора , всичко щеше да бъде далеч по - сложно и тежко . Тези хора бяха стъпалото , което изкачих , за да продължа . Нямам думи , с които да им благодаря за помоща и подкрепата докато бях при тях . Честно казано , бил съм на много места където има българи , но никъде не съм виждал такива взаимоотношения . Всички тези момичета и момчета с гордост могат да се нарекат българи . За мен тези хора са повече от истински и чисти .
Докато потъвах в размисли ми просветна , че забравих да си запиша адреса на хотела и телефона в Япония . Хайде пак , това го забравям постоянно . Попитах момичето до мен дали говори английски . Каза , че малко , с какво може да помогне . Попитах я за адрес на хотел и име . Тя преведе на другата японка и за момент нещо взеха да обсъждат . Накрая ми казаха адреса и името на някакъв хостел в техния квартал . Ами телефона - не го знаят . Добре , казах й да си даде номера . Веднага ми го записа и готово . Това е достатъчно . Заприказвах момичето и я питах за маската . Беше ми много любопитно , защото в Корея и в Япония видях много хора , които ходеха с маски . Схващането, че е заради мръсния въздух не ми се струваше сериозно , защото на една и съща улица повечето ходят без маски .
Момичето ми обясни , че ходят с маски , защото много от тях имат естетически операции . Когато имаш такава в устата , лекарите препоръчват да се ходи с маска , за да не се инфектира . В момента и в Корея и в Япония има бум на такива операции ( най - вече на зъбите ) . Природно голяма част от азиатците имат проблеми с зъбите , а за тях е въпрос на имидж . Възрастната японка се оказа , че и е майка и са ходили в Корея за операцията , защото е по - евтино . След около два часа кацнахме на летище Нарита Токио . Насочиха ни към митница . И пак се започна с якето . Японците го вдигаха , пускаха , мериха му теглото . Бяха по старателни и от корейците . И доста ме разпитваха . Казах , че отивам в Мексико и че съм с мотор и че правя обиколка на земята . Имах паста за зъби в якето . Заядоха се за нея .
Мирисаха я , гледаха я , изстискаха малко , мирисаха пак и накрая ми я дадоха и ми пожелаха приятен престой в Япония и успех . Беше вечер , когато пристигнах и нямаше какво да се прави на летището , нито да си купиш нещо . Реших да се поразходя в Токио , да разгледам макар и по тъмно . Не знам в кой квартал съм , имаше много светещи реклами навсякъде , нещо което сме виждали хиляди пъти по телевизията . Да , но няма жив човек по улиците и всичко е затворено . Абсолютно нищо не работи . Само тук там таксита стоят и като те видят , че вървиш идват и те подканят да се качиш с някоя дума на лош английски . Исках да повървя , да усетя мястото . Вървях около два часа и освен тук там някоя кола не срещнах никого . Нямаше откъде да си купиш нищо . Може мач да се играе . Толкова светло , заради рекламите и магазините , всички светят и то със силна светлина . Отказах се и тръгнах към летището , ще се спи там няма къде другаде . На другия ден полета ми за Мексико е към обяд .
Върнах се на летището . Там , където чаках , бавно се пълнеше с хора . Условията са добри , на седалките може да се легне и да се спи . Никой нищо не ти казва . Повечето пътници си носеха някакви одеяла и бяха налягали на земята . Обаче , на фона на всичко за Япония едно нещо ми направи лошо впечатление . Тоалетните на летището бяха отвратителни . Влязох да се измия и обръсна , смърдеше гадно и си личеше , че не е чистено скоро . Иначе всичко друго си беше ОК . Топла вода и кърпи . Легнах на седалката и заспах . Не знам колко съм спал , но усетих , че някой ме бута . Отворих очи и видях един полицай , който се беше навел над мен и ми говореше нещо . Сочеше с пръст към пода пред мен и ме подканяше с ръка . Погледнах и видях , че якето ми е паднало на пода и трябва да си го вдигна . Изключително мнителни са към всичко , което е на пода или на седалките , особено ако няма човек до него . Ако се отдалечиш малко или седиш по - далеч и веднага идват и започват да питат .
На сутринта , когато се събудих , видях , че хората около мен са страшно много , поне 300 - 400 човека . Зачудих се дали всички тези хора са за същия полет . Имаше и други хора , но те се движеха с багаж насам - натам . Смених малко долари и си купих едни спагети , бях много гладен . Скука на летището . Намерих зона с WI - FI да си проверя пощата . Отново ми беше писал корееца . Моторът не бил тръгнал , защото карго самолета нямал толкова товар и чакал да се напълни и тогава щял да излети . Глупости , този няма да спре да ме прекарва . Писах му , че искам номера на товарителницата . Отговор никакъв и след този имейл се покри . Пратих още един преди да се кача на самолета , но не отговори . Това не е добре . Но щом ми разрешиха да напусна Корея , значи все пак мотора е на митнически терминал .
Би трябвало да го изпратят , иначе някой трябва да плаща магазинаж . Пу - да не съм аз . Казах си , че ако има някакъв проблем и ми поискат пари за магазинаж , направо си вземам самолета от Мексико за Испания и се прибирам . Една камара пари му платих и повече не мога да си позволя . Не знам дали ще ми стигнат да се прибера в България . Не знам какво ме очаква в Мексико , имах планове да сляза на юг до Белиз и Гватемала . Дойде ред да се чекирам и отидох да се наредя на опашката . Леле каква опашка , всичките с толкова много багаж . Наредих се и зачаках да ми дойде реда , но ставаше адски бавно . Една японка , служителка на летището дойде и ми каза да отида на съседното гише , където обслужват първа класа , тъй като съм нямал багаж , можело и там да не се губи време . Съгласих се веднага , не ми се чакаше опашката .
Японката , въпреки че беше любезна , беше нелицеприятна , някак си й личеше , че се напъва . Стори ми се странно , при условие , че колежките й бяха усмихнати до ушите и много отзивчиви . Дадох си паспорта и билета на колежката й . Провери билета и паспорта и се замисли нещо като наблюдаваше монитора . Извика тази японка дето ме покани да се чекирам и нещо обсъждаха , като посочваше паспорта . Обърна се към мен и каза : - Мистър вие нямате виза за Мексико ! Еее , това няма край . Казах , че не трябва виза за български граждани . Има безвизов режим и мога да стоя шест месеца . Но понеже ми дотегна това , започнах атаката без да чакам . Попитах я дали знае за това ? Отговори ми , че няма такава информация . Казах : - Добре , сега намери някой дето знае и не ми губи времето .
И двете опулиха очи . - Няма да мръдна оттук , докато не дойде някой , който знае . Спогледаха се и момичето , което беше зад гишето , взе телефона и се обади на някой . Веднага дойде един японец явно им беше нещо като шеф , защото му се поклониха като дойде . Дадоха му паспорта и той го разгледа , веднага го върна и каза нещо на двете японки . Те пак му се поклониха и той си замина . Помислих си , че всичко е наред , защото японеца ми се усмихна и леко се поклони . Тази кривата японка обаче започна пак : - Мистър , Вие нямате билет за излизане от Мексико ! Това наистина няма край . Пак обяснявам , че не ми е нужен , аз съм с мотор правя обиколка на света и ще напускам Мексико по суша . Моторът ми е сигурно вече в Мексико , вдигнах си каската и якето да ги види по - добре .
- Не знам , Мистър , не съм сигурна , може и да не ви пуснат . В Мексико има изискване да имаш билет за излизане още при влизане в страната . Може и да не ви пуснат !
- Ами , това не е ваша работа и ваша отговорност ! - казах и зачаках реакция .
Ей , тази грозната взе да ме вади от нерви . Накрая ме чекира и каза , че всичко е на моя отговорност . Еее , най - после проумяха . Отидох директно на митницата , докато не е дошла тълпата . Бях си купил 0.5 л вода и бутилката беше почти пълна . Накараха ме да я изхвърля . И пак с якето , направо го обърнаха наопаки този път . Изпих си водата и подадох бутилката на едно момиче да я изхвърли , зад нея имаше кош . Тя ми я върна и ми каза , че в салона има място , от където мога да си напълня вода безплатно . Беше усмихната и любезна , не като оная кривотия . Даже се пошегува нещо за моя сметка , защото всички около нея се засмяха и ми се поклониха леко .
Освен да благодаря и аз да се поклоня друго не ми остана . Когато минах в салона за изчакване видях самолета . Еърбъс 380 и като видях лавината от хора зад мен ми стана ясно , че ще е фраш . Качих се на самолета , бяха ми дали хубаво място , до пътеката . Направи ми впечатление , че стюардесите не са никак млади , със сигурност бяха над 55 , да не кажа и повече . Самолета бавно се пълнеше . Имаше много деца , крещяха , ревяха , викаха , а още не бяхме тръгнали . Пред мен имаше едно семейство с две малки деца . Бащата беше някакво латино , а майката японка . Бащата и едното дете , по - малкото , седяха точно пред мен , а майката с по - голямото седеше отстрани в средата . Това малкото много пищеше и си хвърляше играчката при мен . Играеше си . От опит знам , че на такива места децата много се изнервят и стават неспокойни . Бащата няколко пъти ми се извинява .
Самолетът се напълни и излетяхме . Най - после , очакваше ме 14 часа полет . Япония и Корея превзети да се готви Мексико!!!
.
.
.
